blank_53
fftv
Четвъртък, 12 Април 2018 14:48

Кондьо: „Баща ми не даваше да ставам певец“

Оценете
(0 гласа)
Кондьо Кондьо

Интервю на Мара Калчева, в. „Доктор“

Чалга звездата Кондьо Стефанов Савов е роден на 24 август преди 53 години в Сливен. През ученическите си години се занимава с бокс. Кариерата му на боксьор продължава десет години, за които става републикански шампион за юноши и два пъти вицешампион. Започва да пее професионално от 1986 г. Става известен с песента „Доко, Доко“ от 1989 г. Гласът наследява от майка си Минка - изпълнителка на странджански народни песни.

Кондьо и съпругата му Яна имат дъщеря и двама синове. Изпълнителят пее и да радва публиката си като артист на „Диапазон Рекърдс“. Наскоро той добави нова песен в своя репертоар - „Шоу да става", чието видео се върти в ефира на „Фен ТВ“.

В песента Кондьо се шегува с модерните напоследък селфи снимки на младите момичета. Музиката е написана от певеца, текстът е на Дани Гергов, а аранжиментът - на оркестър „Перла". Ето какво сподели за в. „Доктор" кралят на чалгата.

- Кондьо, от кого сте се учили да пеете?

- В родата на майка ми всички са много музикални. Майка ми, Бог да я прости, също пееше. Просто не можех да избягам от съдбата си.

- Лекува ли музиката?

- Да, музиката лекува. Дори бързите, забавни песни влияят добре, за­щото човек има нужда да отмаря. Музиката е всичко, тя влияе на човешките отношения, даже сдобрява хората.

- Лимонада ли предпочитате или уиски като своя герой Доко?

- Честно да си кажа, най ми харесва бяло вино, и то на италианския про­изводител на вина Едоардо Миролио, който има лозя и изба в село Еленово, и на братя Минкови. Те за мен са най-добрите вина в България. Пия ги и с храната, понякога и за настроение, преди да започна да пея. Според някои хора безалкохолните напитки са по-вредни от алкохола заради многото захар в тях. Аз не пия безалкохолно и газирано. Предпочитам чиста, натурална вода.

- Имате ли проблеми с теглото и как се хра­ните?

- Имам малко килца отгоре. В интерес на истината останах в Сливен заради хубавата, качествена храна. Можех да живея в София и във всеки друг град на България, но си избрах Сливен, защото тук може да намериш най- вкусната храна. Прияде ти се младо телешко, агнешко и всякакви други чисти меса - може да си купиш. Моят край е богат още на вкусни плодове и зеленчуци. Тук се раждат най-хубавите домати, краставици и други зелен­чуци. Много ги обичам. Напоследък взех да се храня здравословно. Сутрин започвам с една лъжица зехтин на гладно. Зехтинът е много по­лезен и за стомаха, и за кръвоносните съдове, и за кожата дори. Аз си го поръчвам от моя шурей, който от 15 години живее в Италия. Изпраща ми по 5 - 10 литра хубав зехтин. Обичам да ям черен препечен хляб. Смилам вкусни домати в пасатора и по­сле ги мажа бърху препечените филийки. Това ми е закуската. Обичам много риба. Зная, че най-хубавата риба е прясната. Ям също мно­го телешко. Свинското го отбягвам, не защото не е хубаво, а защото ми е вредно за кръвното. През годините съм се наял на свинско, стига толкова. Сега отделям повече внимание на здравословни храни. Макар че по празници, особено по Нова година, няма как да се яде здравословно. Тогава си хапвам бахур, кървавица и други деликатеси. Но това е за кратко. Отбяг­вам ги иначе. Човек трябва да обръща внимание на здравето си. Всяка сутрин вземам и ябълков пектин - американски, на хапчета.

- Защо пиете пе­ктин?

- Ходих на лекар и изследването показа, че черният ми дроб е малко омазнен. Освен пектина взимам един нов препарат за черния дроб. Започнах да се чувствам много добре.

- Как сте сега с кръвното?

- Добре съм, откакто доц. Иво Петров ми изписа едно лекарство. Преди съм ходил по лекари, но те ми изписваха с шепи хапчета. Не можех да свикна да пия толкова много лекарства. Как да живея така! А доц. Петров само с едно хапче ми оправи кръвното.

- Как стигнахте до проф. Петров? Сега той е професор.

- Преди няколко години започнах да вдигам кръвно и като не се оправяше с многото хапчета, един приятел ми каза да отида при д-р Петров, защото бил от най-добрите в света. Не го познавах, а той бил много известен. Браво, че са го направили про­фесор. И повече може да го направят. Много съм му благодарен. Още пия лекарството, което ми даде, станаха вече 6 - 7 години, и всичко ми е наред.

- Тренирали сте бокс навремето

- Да, тренирах бокс и от това имам пробле­ми. Когато тренираш 10 години бокс като мен, сърцето ти се разширява. На всички спортисти сър­цето става прекалено голямо и това не е добре за здравето. После, когато оставиш спорта, имаш проблеми със сърцето.

- Защо се отказахте от бокса?

- Докато бях в спортната рота изведнъж пораснах, наддадох на тегло, взех да ставам много голям мъж. От 60 кг за две години стигнах до 91 кг. Всички се чудеха, че тол­кова много съм напълнял. Сигурно по това време съм възмъжавал и затова наддадох. Плюс това съм изпитал върху себе си йо-йо ефекта от редовното сваляне на тегло, за да влязам в категорията си. Налагаше се от 67 кг да свалям на 60 кг. Пак качвах килограмите и отивах в по-горна категория. Играх известно време и в тежка категория, но това не беше моята категория. Не бях свикнал да играя срещу по-големите, нямаше смисъл да се боксирам повече и се отказах.

- След края на боксо­вата кариера продължихте ли да тренирате нещо?

- Не, просто отидох да работя тежка физическа работа - докер. Вече бях женен и трябваше да изхранвам семейството. Разтоварвах вагони. Но пък взимах много хубави пари. Да взимаш по 800 лв. на месец през 1986 г. изобщо не беше малко.

- Не си ли увредихте гръбнака от разтоварването на вагони?

- Не, бях трениран от бокса. Даваха ни да разтоварваме 2-3 вагона. Ако искаш цял ден работи, ако искаш - за няколко часа, но трябва да освободиш вагоните. После си свободен. От това по-хубава работа не може да искаш. Бях си доволен по Живково време, кой каквото ще да казва.

- Как започнахте да пеете професионално?

- Един ден си пеех, докато разтоварвах вагоните. Имаше музиканти наблизо. Техният певец се разболял и търсеха кой да пее с оркестъра. Питаха ме зная ли песни и повикаха мен. Първо се чудех, накрая се съгласих. Отидох с тях, пеех и заваля дъжд от пари. След това заминах да пея в Сърбия, после в Швейцария. Още по Живково време излязох навън. Само в рамките на 2 - 3 години станах много известен в България и чужбина. А нямах издаден диск. Пял съм с големите звезди и не се притеснявах от тях. Музикантите се чудеха що за човек съм: „Други начинаещи певци, като видят някой по-известен, се панират". А аз им казвам: „Нали трябва да го впечатля"!

- Майка ви успя ли да ви види като известен певец?

- Да, и много ми се радваше. Баща ми обаче не даваше да ставам пе­вец, защото е комунист. Казваше: „Никой от моите роднини не е ставал музикант и ти няма да станеш". (смее се) Обаче така се завъртя съдбата, че станах певец.

- Изглеждате ми спо­коен човек. Ядосвате ли се за нещо?

- Че кой човек не се ядосва! Всички болести идват от притеснението, от нервите. Може около 20% да са болни по наследство. При останалите 80% болестите са дошли от притеснението. Имаш ли проблеми, ще се разболееш.

- В болница лежали ли сте?

- Да, когато имах не­приятности, бях вдигнал много високо кръвно. А това е най-страшно и коварно, защото в началото не го усещаш, не знаеш, че имаш някаква болест. Ви­сокото кръвно е като змия в пазвата. Изведнъж взе да се схваща братът ми и тогава разбрах, че вди­гам кръвното. Сега освен хапчето на д-р Петров, пия най-редовно чай от най-различни билки - маточина, мащерка, шипка. Сливен е балкански град и колкото искаш билки има там. А когато ми е уморен гласът, пия хомеопатично лекарство, и ми минава. От 1986 г. пея, но нямам никакви операции на гласа.

Прочетена 774 пъти