blank_53
fftv
Четвъртък, 11 Януари 2018 08:38

Румяна Попова: Любовта към музиката се възпитава

Оценете
(0 гласа)
Румяна Попова Румяна Попова

Автор: Румяна Смилкова за в-к „Златна възраст“, 2017 г.

-Г-жо Попова, възпитава ли се любовта към народната песен или тя се носи в душата на човек?

Любовта към каквато и да е музика се възпитава. Тя идва от средата – семейната, училищната, приятелите. Ако си израснал там, където народната музика е била на почит, започваш да се вслушваш в нея, да харесваш определени песни, да се опитваш да подражаваш на певци. В моето семейство от малка слушах фолклор. Майка ми е пяла, леля ми е била певица в кюстендилския ансамбъл, вуйчо ми свиреше на акордеон. На празници всички пееха. Бях втори клас, когато татко ме записа в музикална школа в родния Кюстендил - свирех на акордеон, ходех на солфеж. Той ме насочи да се занимавам с музика. С нея и със спорта трябва да започнеш от рано, за да постигнеш определено ниво. След това майка ми искаше да уча нещо свързано с икономика, но двамата с татко бяхме инициатори да отида в Музикалното училище в Широка лъка. Отдаваха ми се всички предмети. Завърших с пълно 6.

-Трудолюбиво и старателно дете ли бяхте?

По-голямото дете в семейството съм и винаги трябваше да давам пример на брат ми и на братовчедите ми. Майка беше всеотдайна и се грижеше да съм добра ученичка, да чета книги, да се заминавам с кръжоци, спорт. Не бях безотговорно дете. Така съм възпитавала и моята дъщеря. Израснах в много добро семейство. Моите родителите и до ден днешен са заедно, да са живи и здрави, обичат се и се подкрепят.

-Къде ходите днес като се връщате в Кюстендил?

Обичам да ходя при моите родители и да се срещам с приятелите ми от години. Не успях да си отида вкъщи за Трифон Зарезан и баща ми сто пъти ми се обади да ми каже, че вече месец не съм ходила да ги видя, и се е затъжил. А и сега брат ми има малко дете на 5 години и все бързам да го видя, защото е нашата радост. Много е музикален. Свири детски мелодии на пиано, добре и пее. Аз спрях дъщеря ми да не тръгва по пътя на музиката като мен, защото видях колко труден и неблагодарен е той. 

- Гордеете ли се с брат си и подкрепяте ли се?

На брат ми Стефан му казват „Човекът оркестър”. В момента свири в духовия оркестър в Кюстендил на саксофон и кларинет. Владее кавал, а по заведенията е на клавир. Има приказка: „Брат, брата не храни, но тежко му, който няма”. Ние винаги се подкрепяме. По участия ме озвучава, помага ми в избора на песни за издаване или в издирването им. Винаги мога да разчитам на него и сме заедно в хубави и лоши моменти.

-Била сте преподавател в гимназия в Благоевград. Учи ли им се на младите?

Младите хора напоследък избягват да се занимават с музика, защото след това нямат реализация, продават пици или заминават в чужбина. Ориентират се към други професии, с които се очаква, че ще имат по-добро заплащане или ще си намерят работа по-лесно, но и това не се случва у нас, и накрай младите, както направи моята дъщеря, си вземат куфарите и отиват на Терминал 2.

- Къде учи Кристина в момента?

- Тя завърши финанси у нас и се опита да се реализира, но не се получи и замина за Германия. Там учи хотелиерски мениджмънт и работи по специалността си. След изпитите ще ходи в централата в Нюрнберг, където ще я обучават в маркетинга на верига хотели, в които работи. В Германия има много красива природа, а държавата е добре устроена, и ако тя остане там, няма да й се сърдя. Виждам тук каква лудница е и няма оправия за младите. Те се блъскат в тази наша България. Наскоро четох, че ясновидката Слава Севрюкова е казала как България ще стане рай, ще се оправи, но не знам дали ще бъдем живи да го видим. Лечителката Преподобна Стойна от с. Златолист е смятала, че Господ иска да съхрани българите и нарочно ги е изпратил зад граница, за да може след години да се върнат техните деца и внуци, и да възродят държавата. Но това ще е далеч във времето.

- А има ли и друга тенденция на младите днес да не им се работи, а да искат да спечелят от лотарията, бързо да забогатеят?

Такъв пример им дават политиците и някои бизнесмени. Те бързо забогатяват с машинации, нечестни сделки. Към бързо забогатяване се стремят не само младите, а цялата държава. Ако човек се труди по нормалния начин, не би могъл да си купи нито кола, нито жилище. Добрият живот у нас не се постига с честен труд.

- Как си купихте вашия апартамент?

Работила съм в Швейцария дълги години. Когато тук заплатите бяха 150 лв., там вземах 5000 франка с много пеене, участия. Постигнала съм всичко в живота с много труд, нищо не ми е спуснато даром. Не съм печелила от лотария, а и не съм хазартен тип.

- Вие сте красива жена. Как се поддържате във форма?

През студените месеци спрях да тичам за известно време, но сега пак започвам да го правя за здраве. Пия и отвари от билки. Белият равнец е много полезен за жените и е добре отварата от него да се пие сутрин.

- От скоро не сте омъжена, как се чувствате?

През 2016 г. се разделихме с бившия ми съпруг. Имах неуспешен брак и според мен хората не трябва да чакат толкова дълго и да си губят времето, а да се решат на промяна по-бързо. Нещата между нас не вървяха, а аз съм зодия Телец, търпях, и все си казвах, че положението ще се подобри, но хората не се променят, а се доразкриват. Не бях щастлива. Хубаво е, когато се жениш по любов. Аз се омъжих точно така, но не любовта е всичко в брака. Когато има несъответствия в характера, когато човекът до теб е агресивен, не го интересува как се чувстваш ти, не живеете заедно живота си, не бива да се бърза. По-добре да намериш този, който заслужава да прекараш годините си с него. Но от тази моя грешка се роди прекрасната ни дъщеря. Най-радостното нещо в живота на една жена е да роди дете и да го възпита добре. Стараех си дъщеря ми да бъде моят най-добър приятел, да е достоен човек и всеки, който я познава, казва, че имам прекрасно дете. Това е най-голямата гордост за един родител. Тя стана добър човек, искам да е щастлива, да намери своята половинка, където и да е по света. За една жена е важно да намери мъж, който да я прави щастлива и да я харесва, каквато е. Не е важно дали си успял в професията, а човекът до теб да те кара да се чувстваш обичан.

-Превръщат ли се парите в ценност днес?

Те не са най-важното нещо, но не може без тях. Нужно е да работиш, за да оцелееш. Когато се разболя баща ми, операцията на тазобедрената му става беше 7 000 лв. Някой трябваше да даде тези пари, за да може баща ми да ходи, и да не го боли. Нашият живот е материален. Дано духовното стане на първо място някой ден.

- Имате ли мечта или желание, което искате да се изпълни?

Такъв човек съм, че си поставям цели и ги постигам.

Прочетена 5626 пъти